Интервю с Росен Костов

Шампионът в Х/2 и трети в група SUPER на Затворен Маршрут Росен Костов (на снимката) даде своето интервю за читателите на сайта.Ето как той отговори на любопитните ни въпроси:

От кога се занимавате с автомобилен спорт ?
- За първи път се качих на състезателен автомобил през 1992г. естествено ЛАДА 1300 с която карах 2-3 състезания, но тъй като по това време бях офицер от армията, ми беше поставен въпроса ребром: Службата или Спорта... такива бяха годините тогава. Конкретно се занимавам активно от 2008г.
  

Какво Ви привлече ?
- Какво ме привлече ли? Още от много малък (през 70-те) баща ми ме водеше по състезания, имаше към "Плама"- Плевен кръг си спомням в месноста
Кайлъка и се правеше шампионат с Трабантчета, и естествено съм гледал всяка година Рали Златни Пясъци, та от там ми е дошла както се казва "детската мечта".


На колко години за пръв път "завъртяхте ключа" на автомобил и какъв е бил той ?
- Спомням си как баща ми ме учеше да карам Жигулито, едвам стигах педалите, а в последствие го чаках нощем да заспи и ходихме да се гоним по улиците (колко бой съм изял) аз си знам.

  
Вашият състезателен автомобил е ?
- Моят състезателен автомобил е Peugeot 106 Rally S16 произведен 2001г. внесен от Италия.

  
Какво Ви спря на този избор ?
- Спрях се на марката Peugeot, защото съм фен на Peugeot Rally Car, за мен просто няма по добри автомобили за тези цел, от доста години наблюдавам eвропейските шампионати, просто марката се е доказала.


Какви доработки са правени по вашата "бегачка" ?
- Като подобрения, ами нямам нещо което да не съм правил, автомобила е с друг мотор и  скорости.Повечето неща са променени тотално, електроника, дросели, окачване, но мисля че за този вид състезания в България автомобила е подготвен на ниво и естествено се е доказал не веднъж.


Кое Ви е било първото автомобилно състезание ?
- Първото ми състезание беше през 1992г. в град Пловдив и в град Сливен, но както ви казах нямахме поле за изява тогава.


Разкажете ни за някой от най-хубавите Ви мигове в автомобилния спорт, които сте изживяли ?
- Хубавите ми моменти са доста, близо четири години карах в  Тайм-Атак Шампионата, там атмосферата между състезателите е друга както и с организаторите (аз също съм един от тях, Организирам Тайм-Атак в Плевен и аз стопанисвам пистата). Просто там всички се събираме, веселим се, а после два дена каране... много каране. Спомням си миналата година на Калояново бях завъртял за двата дни над 120-130 обиколки. Мисля, че тук е мястото да отбележа (може да прозвучи като самохвалство) 2009 и 2010 година съм вице шампион в М1 Тайм-Атак, а 2011 година и шампион. Конкретно на въпроса, най хубавият ми момент, който съм изживял беше на последния кръг от шампионата на Затворен Маршрут, Писта Хасково, където и с малко късмет успях да грабна призовото 1-во място, което ми донесе и шампионската титла за 2012 в Х/2 и трето място в генералното.


Толерантни ли са според вас българските шофьори. Какво смятате за жените шофьори ?
- Аз пътувам непрекъснато из Европа, така че за каква толерантност да говорим в България. Колкото за жените, те са по-внимателни по улиците, по-съобразителни, но рядко се среща жена с опит.


Как измина за Вас сезон 2012 и с какво ще бъде запомнен от вас ?
- Сезон 2012 беше много тежък за мен, тъй като непрекъснато пътувах в Европа и всяка седмица бях или на път, или на състезание, просто не ми остана време за нищо друго, напрежението беше голямо, гонехме Шампионата, даже успях да се вместя и в едно планинско (Кюстендил). За първите три състезания счупихме три мотора, а през другите състезания  и две скоростни кутии. Просто 2012 ще я запомня с труда който хвърлихме, но на фона на успехите, които постигнахме, другото отшумява.


И за финал на кого искате да благодарите ?
- На първо място искам да благодаря на председателя на клуба- Ивайло Пондев, който се грижи и присъства с нас навсякъде, на Ивелин Чепанов (Ивчо с Клиото) и най вече на Борис Масларски, който не е присъствал на всичките стартове, но е допринесъл най-много за моят автомобил, и не на последно място това е моето семейство които са ме подкрепяли и давали кураж през целия сезона.